Причина за счупване при виенето е най-често твърде бързото или твърде бавното растене на дървесината, както и дълго съхранявани дъски или де­тайли. Витите детайли трябва да придобият висока гладкост на повърхността чрез стружкоотнемащо обработване, тъй като браздите и резките особено в зоната на опън могат да благоприятстват появяването на пукнатини. Направлението на дървесните влакна трябва по възможност да съвпада точно с надлъжната ос на вития детайл. Най-добри свойства за формоване се постигат с предварително пропарване или проваряване. Процесът на пропарване се предпочита пред този на варене, тъй като при втория поемането на влага в периферните зони е далеч по-голямо, поради което настъпва неравно­мерно разпределено набъбване по сечението на детайла. Освен това настъп­ват лесно и оцветявания поради обогатяване на водата при варенето с орга­нични киселини, които се извличат от дървесината.

За пропарването се използват специални парилни от заварени и поцин­ковани стоманени листове. При масовото производство се използват парилни с въртящи се поставки. Тези поставки образуват секции, които чрез въртене посредством ръчка се напълват един след друг през отвора. Така всяка сек­ция застава отново пред отвора за напълване с готови за виене пропарени де­тайли и процесите протичат непрекъснато. По принцип пропарването се из­вършва с пара с ниско налягане между 0 и 1 at и температура на парата, която е около или малко над 100°С. С покачване налягането на парата, температурата и времето на пропарване настъпват химични реакции, при които късоверижните дървесни полиози и лигнинът се разграждат при силно обра­зуване на киселини. Ако се предпази дървесината от допир с кондензата, крайната влажност при пропарването е около 25%. Образуването на кондензат в парилнята, общо взето, не причинява дефекти.

Годна за виене е и непропарена дървесина с влажност в обхвата от 17 до 25%. Между отсичането и обработването на такава “въздушно суха” дър­весина периодът от време трябва да бъде възможно по-кратък. При много висока влажност над точката на насищане и при малък радиус на извиване се получават бързо пукнатини поради хидравличното налягане в наситените с вода клетки в зоната на налягане и скъсяване на детайла.

Методът на виене на “въздушно суха” дървесина има следните предим­ства: кратко време за следващо пресушаване; по-малко пукнатини и счуп­вания след свалянето на лентата на калъпа, отколкото при наситената с вода дървесина; по-малка промяна на формата. Недостатъци са обаче необходи­мостта от по-голяма сила при виенето, образуването на фини повърхностни пукнатини и деформации.

При серийното производство на мебелни детайли се препоръчва горещото виене с калъп с лента (метод Thonet). Машините с калъпи, при които пластифицираната дървесина се валцува във формите за виене и се стяга с лента, имат различни конструкции. Дебелината на лентата се определя съобразно дебелината на извиваните детайли и радиуса на кривината. Обикновено се из­ползват ленти с дебелина 0,75 до 0,8 mm. Широчината на лентата трябва да бъ­де винаги по-голяма от широчината на дървения детайл. Лентата трябва да има подложка откъм страната на дървесината, напр. от алуминий, за да се пред­пази от ръждясване и петна от дъбилна киселина. За да се предпази детайлът от поява на пукнатини и счупване поради удължаване на дървесината в зоната на опън, той трябва точно да пасва към лентата. Чрез лентата се огра­ничава удължаването на дървесината при твърде малкото линейно удължа­ване на стоманената лента. За закрепването й към детайла най-добре е да се използват метални скоби, които трябва да припокриват края на детайла.

Формите за виене от метал при индустриалното производство се пред­почитат при всички случаи. За да се осигури стабилността на лентата, трябва да се използва достатъчно голяма плоча, тъй като иначе извиваният детайл може да се освободи от лентата и да се огъне в обратна посока. След изваж­дането на извитите детайли от машината, те веднага се стягат със скоби, спе­циални стеги и др., тъй като стремежът на дървесината е да се върне в първо­началната си форма. Витите детайли трябва в затегнато състояние да се охладят и изсушат. Най-често се провежда изкуствено сушене. В това се включва и най-малко 24 h допълнително изсушаване при стайна температура (нормален климат). При сушенето се получава съсъхване и малки изменения на формата. Поради това е необходимо тези формовани детайли, които са свързани с точно определени размери, да имат надмярка преди виенето. Мал­ките разлики между размерите при обработката и точните крайни размери се отстраняват чрез фина машинна обработка на аклиматизираните вити детайли.