1 тон рециклирана хартия спасява 13 дървета

В хода на своето на ежедневие човечеството отделя все по-голямо и непрестанно растящо количество отпадъци. В предвид и не достатъчно рационалното съжителство с природата в един момент човек не успява да следва природния закон-всяко нещо преминава от една форма в друга. Така се нарушава естествения баланс, което води след себе си негативни последствия. Успоредно с нарастване на обема на генерираните отпадъци, нарастват и тяхното разнообразие, сложност и токсичност. Не можем повече да изхвърляме и разхищаваме природните ресурси, което изисква преосмисляне на еднопосочния поток на материалите - от производство през експлоатация и неизбежно към сметището. Същевременно, традиционните методи и технологии като депониране или изгаряне се оказват скъпи, неефективни, неустойчиви и доста често опасни за човешкото здраве, което налага търсене на алтернативни методи за този проблем. Статистиките сочат, че близо 90% от материалите, използвани в производството се изхвърлят. Ето няколко любопитни факти в подкрепа на тази статистика. Американците изхвърлят за три месеца алуминий в количество достатъчно да се построи наново цялата американска въздушна флотилия на САЩ. За една година изхвърлят офис хартия достатъчна да се изгради стена с височина 3.6 м от Ню Йорк до Лос Анжелис, пластмасови бутилки в количество достатъчно да се обиколи Земята 4 пъти. Автомобилно масло за 120 супер танкера. Така преди десетилетия в Северна Америка възниква стратегията "Нулеви Отпадъци" в същността и е заложена промяна в управлението на отпадъците в посока управление на ресурсите и материалите в процеса на дизайн, производство, употреба и затваряне на жизнения цикъл на продуктите. В тази насока единственото ефективно решение е разделното събиране, рециклиране, компостиране, поправка и повторна употреба на продуктите и материалите. Изгарянето не е адекватно решение на проблема с отпадъците, защото причинява замърсяване на въздуха, почвата и водите. Самия процес изисква много средства за отпадъците от пепелта са необходими специално изградени депа за опасни отпадъци, които сами по себе си са източник на замърсяване. А токсините отделящи се във въздуха ще бъдат вдишвани от населението. Затова е несериозно и некоректно към нас самите и към природата да сметнем изгарянето на отпадъците за оптимално решение. Балирането също е неефективно решение. Самия метод носи много рискове за населението, околната среда а дори и за икономиката. След опреден период от време отпадъка започва да гние,привлича плъхове, може да се самозапали или да изпусне вредни газове, както и филтрат. Балирането безвъзвратно изключва последващо сепариране или рециклиране, защото полезните фракции ще бъдат смесени или надробени, което изисква неизбежно инсталация за изгаряне. Балирането е скъп метод - полиенът, който се използва е петролен продукт, чиято цена непрекъснато се повишава. Можем да обобщим че балирането е преходен и рискован процес, който неизбежно води до създаване на други сметища или скъпо струващ завод за изгаряне на отпадъците. Същевременно ползите от рециклирането са очевидни при всеи тон рециклирана хартия спасяваме 13 отсечени дървета, спестяваме 31 780 литра вода. 2,5 барела петрол, 4,100квч енергия и 4куб.м. депо за отпадъци. В световен мащаб хартиената индустрия произвежда 100 000 тона киселинни дъждове, поради освобождаване на серен диоксид в атмосферата.Време е човечеството, успяло да се справи с толкова проблеми и да се развие на толкова високо ниво, да обърне внимание и на този толкова значим въпрос, от който зависи не само съхраняването на Земята - нашия дом, но и опазва нашето здраве и създава благоприятни условия за следващите поколения - нашите деца.