РАЗВИТИЕ НА ЛЕСОТЕХНИЧЕСКА НАУКА

Лесотехническата наука е с вековна история. В 80 годишната история на лесотехническото образование в България тя заема основно и подобаващо й се място.
Основите на лесотехническата наука са положени в последните години на XIX век и началото на двадесетото столетие от специалисти лесовъди, завършили в Русия, Западна и Средна Европа. Те започват своята професионална реализация в нашата страна още преди създаването на специализирана научна структура. Първите публикации са с просветителски и популяризаторски характер с основна цел защита на българските гори, правилното им стопанисване, борба с ерозията и създаването на укрепителни съоръжения, създаването на горски култури и др. Поставя се началото за създаване на нормативна уредба по някои основни въпроси за горското стопанство, като чуждестранният опит се адаптира към специфичните природногеографски условия на българската гора и националния опит в опазването на българската природа.
За начало на научноизследователската работа в областта на лесотехническата наука се счита 1923 г., когато към Агрономическия факултет на Софийския университет се създава катедра „Частно лесовъдство" първата научна структура в областта на лесотехническата наука. От този период са и първите научни публикации - резултат на сериозни научни изследвания. Катедрата по частно лесовъдство подготвя научните, дидактическите и правните основи за разкриването през м. януари 1925 г. към Агрономическия факултет на Софийския университет на Лесовъден отдел с четири специализирани катедри: „Частно лесовъдство", „Общо лесовъдство", „Лесоустройство с горска таксация" и „Лесоползване с горска технология". По това време, макар и трудно, започва формирането на научен потенциал, спомогнал за развитието на лесотехническата наука в областта на горското стопанство.
Сериозни предпоставки за развитието на лесотехническата наука създава формирането на самостоятелен Лесовъден факултет през 1948 г. към Селскостопанска академия и неговото преобразуване през 1949 г. в Лесотехнически факултет. Създадените четири отдела към него: Горскостопански, Горскопромишлен, Експлоатационнотранспортен и Зелено градско строителство значително разширяват обхвата на научните изследвания, научните разработки и публикации. Лесотехническата наука започва да се развива бързо, като оформя комплексния си горскопромишлен характер. Създадените нови специалности и учебни програми във висшето образование разширяват обхвата на научните изследвания и трасират първите направления в лесотехническата наука. Всичко това допринася в значителна степен за създаването през 1953 г. на Висшия лесотехнически институт с пет специалности.
През този период научният потенциал във ВЛТИ рязко се увеличава. Материалната база за научноизследователската работа непрекъснато се разширява и специализира. Осъществява се ползотворна интеграция между фундаменталните и теоретичните изследвания с тези с профилиращ и приложен характер. Със своя научен потенциал, научен опит и квалификация, колективът на ВЛТИ започва самостоятелно да решава проблемите на горското стопанство, горската промишленост и озеленяването на населените места. Този период продължава до 1974 г. когато се обособяват факултет „Горско стопанство и озеленяване" и факултет „Горска промишленост".
Научната дейност през този период се характеризира с публикуването на голям брой научни трудове и научни статии по проблемите на горското стопанство, механичната технология на дървесината, озеленяването, отрасловите икономики, фундаменталните науки. Създават се условия за комплексното разработване на сложни и широкообхватни теми като: Тополовият проблем в България; Комплексното използване на буковата дървесина; Използването на въжени линии в дърводобива; Производство и използване на дъбовата дървесина; Повишаване производителността на иглолистните гори; Дървесина и среда; Гора и отдих.