НАРАСТВАНЕ НА ДЪРВЕСИНАТА

През годината в дърветата се извършва определен прираст по дължина и диаметър. Изходният пункт с тъканта, запазила способността си да се дели, наречена образуваща тъкан (меристема). Тя е съставена от тънкостенни клетки, богати на протоплазма. Тя се намира във върха на леторастите на надземните части и на коренчетата, а също така и в тесния пръстен на нарастване, намиращ се между дървесината и ликото и съставен от няколко реда клетки. Образуващата тъкан, която се съдържа във върха на леторастите и на корените (във вегетационния конус, съответно вегетационния връх), се нарича първична меристема, а тази, която се съдържа в нарастващия пръстен около дървесината - камбий. Определени хормони, произведени от растението при обмяната на веществата, управляват дейността на меристемата. В незначителна концентрация тези хормони на нарастването задържат или ускоряват жизнените процеси. В климатичните условия на Средна Европа периодът на делене е от месец април до септември. При повечето дървесни видове той започва още с появяването на листата, при което образуването на първите клетки на дървесината и ликото трябва да се извърши за сметка на резервните вещества на дървото, отложени в запасните тъкани по време на вегетационния период. Фиг. 1/16- Схематично представяне на развитието на един млад надземен летораст а-а - първична тъкан на вегетационния конус: b-b - начало на образуването на епидермисовия майчин слой в кората (дерматоген) D и на верижката от клетки, която образува прокамбия Рh около сърцевината М; с-с - най-вътрешен слой на кората (ендодермис) Е, разграничаващ централната част, в която прокамбият обкръжава сърцевината във вид на затворен пръстен, начало на образуване на първичната дървесина рН и на първичното лико рВ във вътрешността на пръстена от прокамбий; d-d - по-нататъшно развитие на първичната дървесина рН и първичното лико рВ в прокамбия; е-е - тъканта на прокамбия се дели и образува широк пръстен, съставен от един ред клетки на камбия К (преход между първичното и вторичното нарастване); f-f - камбият започва да отделя кръгове вторична дървесина sН и навън вторичното лико sB; g-g - по-нататъшно развитие и вторичен растеж по дебелина (камбият отделя елементите на дървесината и кората, във вътрешността на дървесното стъбло първичната дървесина ограничава сърцевината във вид на сьрцевинната корона) Фиг. 1/17. Микроснимка на вегетационния конус на нарастване 1 - зачатък на лист; 2 - зачатък на страничен клон; 3 - вегетационен връх с първична меристема Растежът на дървото по височина се осъществява чрез делене на първичната меристема, която се намира във вегетационния конус, и чрез по-нататъшното диференциране и нарастване по дължина на образуваните клетки (фиг. 1/16 и 1/17). При този процес в надземните леторасти се образува около сърцевината затворен пръстен от тъкан прокамбий, която запазва способността си да се дели (фиг. 1/16, b-b). Прокамбият отделя от вътрешната страна първичния прираст по дебелина (първичната дървесина), съставен от първите дървесни клетки, а навън - първите ликови клетки (първичното лико). За разлика oт двусемедeлните дървета, които растат в Средна Европа, задебеляването на летораста при едносемеделните дървета се извършва по пътя на първичния растеж, докато се достигне действителният диаметър на дървото. Чак тогава започва нарастването в короната по дължина [22]. В леторастите на местно растящите дървесни видове през втората година се оформя от прокамбия камбиален пръстен, съставен по дебелина от няколко (2 до 6) реда клетки. Посредством по-нататъшното делене на клетките при т. нар. вторичен растеж по дебелина камбият образува елементите на дървесината и кората. Клетките на първичната меристема са малки и с почти еднакъв размер в различните направления. а камбиалннте клетки са удължени по направление на влакната (в тангенцнално - широки, а в радиално тесни). В напречно сечение те имат форма на широк и сплеснат правоъгълник. След образуването на разделителната стена, успоредна на повърхността на стъблото, от разделянето на една майчина камбиална клетка се образуват две еднакви дъщерни клетки. Едната от тях запазва способността на майчината клетка да се дели, увеличава се до началните си размери и се дели наново като нова майчина клетка. От втората дъщерна клетка се получава клетка на трайна тъкан, която няма способност за по-нататъшно делене и има определена задача (фиг. 1/18). Все още не е установена закономерна зависимост, но по принцип камбиалната клетка отделя повече дървесни клетки навътре, отколкото ликови клетки навън. При иглолистните дървесни видове това отношение е средно 3:1, а при широколистните - 10:1. Причината за тази разлика е стремежът на дървото към ползуване иа светлината, свързан с необходимостта от нарастване по височина, а с това и повишени изисквания към якостта на стъблото. С увеличаване на периферната дървесна част съществува опасност от разкъсване на камбиалния пръстен, поради което някои от камбиалннте клетки се делят и в тангенциално направление. В този случай по посока на годишните пръстени от една майчина клетка се получават две дъщерни клетки, които запазват способността си да се делят. Камбиалните клетки, които се намират една над друга по посока на оста на дървото, отделят дървесни клетки с еднаква служба (напр. клетки на проводящата тъкан, механичната тъкан, сърцевинните лъчи), което се дължи на разликата в концентрацията на хормоните на нарастването. Например намаляването на концентрацията в определени граници има за резултат повишаване на образуваната късна дървесина [20]. На същата причина се дължи и получаването на различни видове клетки в ранната и късната дървесина на годишните пръстени.