Многолистови циркуляри

Многолистовите циркуляри се използват главно за разкрояване на ма­териалите, предназначени за производство на столарски плочи. Те служат и при разлистването на тънки детайли (на масиви в мебелната промишленост, при производството на дограма и др.).

Конструкцията и функцията на многолистовия циркуляр се определят от особеностите на режещия възел. Той е съставен от основен вал, върху който може да се монтират до 20 кръгови триона с разделителни втулки по­между им. Броят на трионите и разстоянията между тях се определят от изискванията на провежданата технологична операция. В някои случаи монта­жът на кръговите триони се извършва върху специална глава вън от машнната, след което готовият режещ възел се монтира към вала.

Подаването е механично и най-често безстепенно, осъществявано от ве­риги или валяци. Задвижването на подавателния механизъм става от отделен електродвигател .Когато многолистовите циркуляри се използват за производството на летви, предназначени за изработване на столарски плочи, от значение е точността на работа на машината, тъй като летвите постъпват към следващите производствени операции без каквото и да било допълнително обработване.

Технически данни за многолистовите циркуляри

По-важните изисквания на охраната на труда са следните: над режещите инструменти трябва да са монтирани двустранно приспособления, които не допускат обратното връщане на детайлите. Първото звено на защитната за­веса има минимална широчина 40 mm, а всяко следващо е не по-широко от 8 mm. Остриетата на елементите трябва да се поддържат добре заточени. Всяко от двете предпазни устройства е свързано със самостоятелен механи­зъм за повдигане. Трионите и завесите са покрити с кожух, който предотвра­тява излитането на малки парчета. Кожухът трябва да се сваля само с по­мощта на специален ключ.

Кръговите триони са без изключение с твърдометални приставки. Тях­ното центроване трябва да е много точно. Трионите трябва да се движат в една равнина и всички зъби да описват една ротационна крива. Нормативите по отношение на центровката са следните:

• отклонението от окръжността да бъде  ≤ ± 0,02 mm между два зъба;
• общото отклонение от окръжността ≤ ± 0,3 mm;
• равнинното отклонение ≤ ± 0,02 mm между два зъба;
• общото равнинно отклонение ≤ ± 0,1 mm;
• отклонението в ъгъла на атаката  ≤ ± 1°;
• дебалансът ≤ 5 g.