Валови шлайфмашини

Валовите шлайфмашини намират приложение при производството на мебели, строителни елементи; при строежа на кораби, вагони и др.; за на­длъжно шлайфане на нефурнировани, шпервани и облагородени повърхности или за изравняване дебелините на фазерните и фурнированите плочи. Освен това валовите шлайфмашини се използват при производството на фурнир и плочи за набраздяване и шлайфане.

Поради непрекъснатото подаване те са особено пригодни за включване в състава на автоматизирани машинни линии.Валовите шлайфмашини се различават по област на приложение конст­руктивно и функционално. Сгъваемият работен инструмент е навит косо или праволинейно върху валяк, чийто диаметър е около 300 mm.

При косо навиване на лентата полагането на съседните слоеве става чрез застъпване. Надебеляването потъва по време на шлайфането в прорязан във валяка нут . Фиксирането на лентата става от специални ус­тройства, разположени в челните повърхности на валяка. Захващащите припособления осигуряват само притягане на лентата независимо от удълженията, които тя получава по време на работа.

Хлабавата лента не зачиства добре повърхностите, докато при прекомерно опъване лентата се къса.Праволинейното захващане става върху валяци с надлъжен нут. При него лентата обгръща валяка и се захваща в нута посредством вставна лайстна . И тук е възможно автоматично самоопъване на лентата по време на работа. Предимството на тази система е късото монтажно време. Сериозен недостатък е прекъсването на работната повърхност по периферията на диска, което затруднява белансирането на валяците, а износването на инструмента на това място става по-бързо.

Най-често използваните машини са с 2 до 3 валяка (машини с 4 валяка се използват само при шлайфането на плочи от дървесни частици). Първият вал извършва набраздяването, а следващите – заглаждането на повърхността. Валяците са разположени под или над обработвания детайл. Лагеруването им е осъществено по такъв начин, че могат да извършват ротиращо и осцилиращо движение.

Така се избягва неравномерното шлайфане на повърхността, подобрява се качеството и се увеличава производителността. Естествено ри­тъмът на осцилиращото движение не трябва да съвпада с въртенето на вала. Задвижването при осцилацията се осъществява през ексцентър от хоризон­тален вал (извършват се около 120 хода с дължина от 6 до 12 mm/min). Рота­ционното движение се осъществява от електродвигател директно или през клиноремъчна предавка

. Ако няколко валяка с различни обороти се задвиж­ват от един електродвигател, се използват и плоскоремъчни предавки. Зад последния валяк е разпложен валяк с четка за почистване на шлайфаната по­върхност. Отделеният прах при шлайфането се засмуква над всеки валяк от пневматична инсталация.

Ако при изравняването на плочите от дървесни частици е наложително снемането на по-дебел слой (напр. > 0,5 mm), се използват комбинирани фрезови и валови шлайфмашини, при които на мястото на пър­вия валяк е монтирана фрезова глава. Разположените зад нея валяци само заглаждат повърхността и отнемат тънка стружка.

При валовите шлайфмашини с долно разположение на валовете работната маса е неподвижна и строго хоризонтална. Преди, между и след шлайфащите валяци се намират подаващи валяци, разположени от горната и долната страна на обработвания материал. Задвижват се горните подаващи валяци които са монтирани в обща рама (тя се премества по електромеханичен начик във вертикално направление).   Към същата рама са монтирани притискащи греди или валове .

Валовите шлайфмашини с горно разположение на валяците имат работен плот, който се премества по височина в съответствие с дебелината на обработвания материал. Освен това посредством специално центриращо при­способление работният плот може да бъде настроен точно паралелно към валяка. Лагеруването на масата е федериращо (окачването е пружинно).

За определени цели пружинирането може да се блокира или съвсем да отпадне. В последния случай естествено притискащите приспособления от горната страна са мон­тирани на еластична връзка. Транспортирането на детайлите става с без­крайна гумена лента (по-рядко с верига), която се плъзга върху работната маса. От горната страна детайлът се притиска от греди, разположени преди и след работните валяци. Притискащите греди може да са свързани непод­вижно към тялото на машината и по такъв начин да ограничават обработва­ната дебелина.

Най-благоприятните скорости на рязане при твърда дървесина са между 19 и 26 m/s, за мека дървесина – между 14 и 18 m/s и при мокро шлайфане – 12,5 m/s.