производство на фурнир

В съответствие с начина на тяхното действие машините за производство на фулнир се подразделят в следните категории:

машини за развиване на фур­нир.

машини за рязане на фурнир.

машини за разбичване.

Развиването на фурнира представлява процес на рязане, при който ротиращият материал се подава непрекъснато към неподвижно закрепения нож. Пътят на развиването следва формата на архимедова спирала.

Рязането на фурнира представлява линейно стружкообразуване, при което възвратно-постъпателно движещият се нож отделя стружка с опреде­лена дебелина от периодично подаваната към него дървесина.

Машините за развиване и рязане на фурнир работят с еднакви режещи инструменти, тъй като независимо от различаващата се кинематика процесът на рязане протича еднотипно.

Режещият инструмент е масивен и притиснат от специална лайстна.

Ножът трябва да има по възможност малък ъгъл на рязане . Knospe  е публикувал резюме от данни, получени от Kollmann  и Lebedew .

Ъгъл на заострянето β на фурнирни ножове

Ъгълът на рязането е толкова по-малък, колкото по-твърда е дървеси­ната. Knospe  препоръчва за развиване β = 21 – 22° и за рязане β = 18 – 19°.

Трябва да се осигури по време на процеса на рязането отблъскване на ножа от дървесината. Според Fleischer  при твърде голям свободен ъгъл отблъскването е малко и изработеният фурнир има вълнообразна повърхност. При много малък ъгъл се наблюдават разлики в дебелината на фурнира, машината се товари много и при по-тънки фурнири се случват често разкъс­вания. За фурнирни ножове Knospe  предлага ъгъл α = 0,5 – 1,0°, който се запазва постоянен при рязането на фурнира и се променя в определени граници при развиването. Оптималният свободен ъгъл при развиването може да бъде определен според Fleischer , както следва:

В началото на развиването на определен дървесен вид свободният ъгъл се увеличава дотогава, докато започнат да се наблюдават къси вълни върху повърхността на фурнира. От този момент ъгълът се намалява отново, докато вълнистостта се загуби.

Притискателната греда служи за уплътняване на дървесината с 10 до 30% непосредствено пред ножа, с което се избягва нацепването на дървесината или начупването на изрязания фурнир; подобрява се качеството на рязането и се намаляват опъновите напрежения в свободната страна на фурнирния лист, която не влиза в съприкосновение с ножа.

Когато уплътня­ването е много голямо, добитият фурнир има нееднаква дебелина, висока грапавост и рязането протича с голямо триене. Според Kollmann и Geschwandtner  закръглените профили на притискателните греди не допринасят за подобряване на качеството на фурнира. Резултатите са същите, както при остро заръбените греди. Най-същественият момент при рязането е свързан с точното определяне на хоризонталното и вертикалното разстояние между притискащата греда и резеца за всеки дървесен вид.

Knospe  въвежда специални термини за вертикалното и хоризонталното разстояние и ги означава съответно с x_sp и с y_sp. Той препоръчва за фур­нири с дебелина от 0,5 до 3,0 mm, х = 0,15 – 0,75 mm. Оптималната стойност на хоризонталната междина е между 0,7 и 1,0 h, където h е дебелината на фурнира. При твърди дървесни видове отношението y_sp/h трябва да бъде по възможност по-голямо.