Сушилни за лакови покрития

В зависимост от подложката и вида на лака сушенето се извършва с циркулиращ въздух, с инфрачервени лъчи (при електрическо, газово и друго загряване), с ултравиолетови лъчи или електронни облъчващи уредби.

Инфрачервеното лъчене позволява да се постигне при дебела подложка в крайната фаза от процеса на сушене температура до 150°С и време на су­шене 1 – 3 min според вида на лака и нанесеното количество .

Макси­малните мощности на загряване са от 5 до 10 kW/m². Декоративните фолиа, импрегнирани с карбамидна смола, образуват мехури при сушене с инфра­червени лъчи. Ултравиолетовото лъчене се е наложило при сушенето на транспарентни полимеризиращи лакове. При сушенето по този метод се използват полиестерни лакове, които не съдържат пероксит.

На негово място се внасят светлинноактивни прибавки (сенсибилизатори). Като източник на лъченето се използват живачни лампи, чийто балон е запълнен с газ под високо на­лягане, кварцови горелки или комбинирани източници на лъчене. За втвърдяването на полиестерните лакове са необходими източници с голяма мощ­ност. Това осигурява бързото протичане на процеса и изключва образуването на пукнатини.

Според Richter са меродавни следните стойности.

Инсталациите с живачни лампи осигуряват време за втвърдяване от 25 до 30 s при мощност 12 kW/m².

Комбинираните инсталации осигуряват време на сушене 25 s, ако са снаб­дени с кварцови лампи, чиято мощност възлиза на 750 W/m². Времето на су­шене се скъсява на 9 – 10 s при монтирането на живачни лампи и плътност на топлинния поток 12 – 13 kW/m².

Началната мощност на инсталацията трябва да бъде с 10 – 20% по-голяма, за да се компенсира намаляването на мощността при изтощаване на лампите.

Ултравиолетовите инсталации предлагат най-късо време за сушене. При тях детайлите се движат в канала със скорост 4 m/min. Електроннолъчевият ме­тод се прилага при сушене на лакове без разтворители (за полимеризиране). За няколко секунди се осъществява полимеризацията без забележимо заг­ряване на покритието.

В дървообработващата промишленост се прилага най-често конвективно сушене. Съоръженията са тунелен тип. Транспортирането на детайлите се осъществява в хоризонтално или вертикално направление с верига или свър­зани вагонетки.

Тунелни сушилни с вертикално или хоризонтално транспортиране на материалите.

Скоростта на движение на детайлите в тези сушилни е до 4 m/min. Всяка сушилня се състои от три секции: изпарителна, за същинско сушене и зона за охлаждане.В зависимост от дебелината и вида на лаковото покритие в изпарителната зона се поддържат температури от 20 до 60°С при скорост на движение на въздуха 0,5 – 5 m/s.

При малки количества лак (20 – 40 g/m²) изпарителна зона не се предвижда. Оразмеряването на напречното сечение на сушилнята при хоризонтален транспорт изисква спазване на съотношение между широчи­ната и височината на канала, както 1:5. По правило в изпарителната зона се внася свеж въздух.

В зоната за сушене се поддържат температури от 50 до 75°С. Отклоненията от назначената температура не трябва да надхвърлят 2 – 3°С. Регулирането на температурата става автоматично. При сушене на плочести елементи се прилага дюзово сушене на принципа на рециркулацията на сушилния агент. Това е възможно, тъй като въздухът не се натоварва с пари на разтворители.

Зоната за охлаждане служи да понижи постепенно температурата на из­сушените детайли. Обикновено тези зони работят също със свеж въздух.

За сушене на много дебели лакови покрития (над 100 g/m²) се използват вертикални сушилни . Детайлите постъпват на палети и извърш­ват последователно възходящо и низходящо движение в сушилнята.По височината на съоръжението са разположени зоните за изпарение, су­шене и охлаждане. В зоната за охлаждане се внася въздух с температура 20 – 25°С. Той се загрява и след това постъпва в изпарителната зона. Същинското сушене е независимо и протича при температура 90°С при рециркулация на сушилния агент.

Тунелни сушилни с вагонетки. Те се използват за сушене на повърх­ностни елементи с бавно съхнещи покрития. В тях са обособени задължи­телно зоните за изпарение и охлаждане. Изпарителната зона е отделена в някои случаи от основния корпус на съоръжението (фиг. 6/123). Температурите и скоростите на сушилния агент са както при описания по-горе тип сушилни. Циркулацията е напречна и въздухът преминава между детай­лите. Колкото по-големи са нанесените количества, толкова по-големи са и разстоянията между отделните изсушавани повърхности. Вагонетките имат 8 до 15 етажа при разстояние между отделните етажи над 100 mm. Те са скачени помежду си и се задвижват от механично устройство.

Необходимото количество свеж въздух за тунелните сушилни. Дължината на хоризонталните тунелни сушилни се определя от вида на лаковото покри­тие и скоростта на подаването. Скоростите на подаване не се избират по-малки от 4 m/min.