Образуване на стружките

Основната форма на образуващата се стружка се определя главно от направленията на рязане.

При челното рязане А се образуват стружки, които се разпадат на от­делни частици. Тези частици стават все по-малки с намаляване дебелината на стружката h и с увеличаване ъгъла на рязане δ. Тази основна форма съответ­ства на понятието “чуплива стружка”, типична при рязане на крехки ма­териали с малка дебелина на стружката.

При надлъжното рязане В се образува непрекъсната стружка, която поради предварителното отцепване* има ясно изразени начупвания на опре­делени интервали. Тези интервали се увеличават с увеличаване дебелината на стружката и намаляване ъгъла на рязане. Това е характерната “начупена стружка”, образуваща се при рязане на крехки материали с голяма дебелина на стружката.

При напречното рязане С се образува стружка, състояща се от снопчета влакна, сходна на стружките с направление на рязане A, но с широчина, която зависи от здравината на напречната връзка на влакната. Тази стружка е толкова по-здрава, колкото по-малък е ъгълът на рязане и колкото по-голяма е дебелината на стружката. Следователно това е също начупена стружка, която обаче се получава като непрекъсната стружка, типична при снемане на струж­ки от еластични материали.

Коефициентът за увеличаване обема на стружките ρ е стойност, с която трябва да се умножи абсолютният обем на стружката, ако трябва да се пре­сметне обемът, който заемат стружките в насипно състояние. Това увелича­ване на обема се дължи и на състоянието на деформация на стружката в масивната дървесина. Веднага след отделянето й от детайла вследствие на ря­зането обемът на стружката се увеличава. При дървесни стружки ρ = 1,2 – 10. Предварителното отцепване според Sommer е едно много важно явление, което е особено ясно изразено в направлението на рязане В, отчасти при С, а при А почти не се появява. При материали от дървесина то не е така силно изразено, защото не е налице здрава връзка между дървесните влакна. Стружката най-напред се отделя от режещия ръб на резеца и непосредствено след това се плъзга нагоре по предната му страна.

Вследствие отцепването от клиновидния резец стружката се деформира. Отцеп­ващото действие може да се предхожда от една пукнатина, т. нар. “изпревар­ващо отцепване”. Следователно по това време режещият ръб не е необходимо сам да извършва работа. Стане ли деформирането твърде голямо (надвиши ли се максималното напрежение на огъване), стружката се пречупва и процесът отново се повтаря (делене на стружката, деформиране, изпреварващо отцеп­ване, начупване, отделяне на стружката и т.н.).

Предварителното отцепване има предимство, изразяващо се в по-голямата трайност на резеца при работа, защото той по-малко е в контакт с дървесината и са необходими по-малки сили на рязане и подаване (отцепването изисква по-малка сила, отколкото рязането). Недостатък в този случай е грапавата повърхност (защото пукнати­ната се стреми да следва направлението на дървесните влакна). За да се изключи по възможност този недостатък и да бъдат използвани само предим­ствата на този вид рязане за намаляване на изпреварващото отцепване, се използват:

а) по-голям ъгъл на рязане δ, за да се деформира веднага силно струж­ката; последствията са: потребност от по-голяма сила и смачкана стружка, отделена с голям ъгъл на рязане;

б) стружколомител  – има същия ефект, но с това предимство, че се запазва по-малкият ъгъл на рязане;

в) притискащи устройства пред ножа, напр. при машините за развиване и рязане на фурнир;

г) малка дебелина на стружката, защото в такъв случай стружката се начупва по-скоро; недостатък е голямото специфично съпротивление на рязане  k_s;

д) голямата скорост на рязане υ увеличава пробивната сила на инстру­мента; тя е приложима само тогава, когато инструментите не предизвикват от това големи инерционни сили поради небалансираност.

Количеството стружки V_s показва снетия абсолютен обем стружки за единица време и е важен показател за производителността на една дърворежеща машина.

Понятието дълбочина на рязане (респ. широчина на рязане) се изпол­зва за означаване дълбочината при челното фрезоване или широчината на периферното фрезоване – широчината на врязване на режещия ръб на резеца.

Дълбочината на рязане се измерва перпендикулярно на работната рав­нина. При пробиване тя съответства на радиуса на пробиване.