Видове рязане

Най-простият вид рязане (чрез снемане на стружка) е това по права линия. В този случай резецът се движи праволинейно, напр. при рендосване, при рязане с ръчен трион и др. Особен вид снемане на стружки по права линия е рендосването, т. е. когато движението и направлението на рязане съвпадат, а ъгълът φ = 90°. В този случай ъгълът φ се измерва между направленията на рязането и на напречното подаване. Напречното подаване тук е резултат от движението на подаване, като η = 0°, а φ = 90°.

Рязане по дъга има тогава, когато върхът на резеца описва дъга при снемане на стружката, напр. при рязане с фрези, циркулярни триони, верижни машини и др. При въртящи се инструменти се различава още попътно и на­срещно снемане на стружки. Попътното снемане на стружки изисква по-малка сила на подаване и при него по принцип се получава без­упречно обработена повърхност.

Трайността на инструмента е малка, а необходимата сила на рязане е по-голяма в сравнение с тази при насрещното снемане на стружки. Затова попътното снемане на стружки се използва само при механично, респ. автоматично подаване поради опасност от увличане на материала. Насрещното снемане на стружки изисква малка сила на рязане, а инструментът при него има по-голяма трайност. Обработената повърхност при рязане срещу влакната не е гладка поради зачеквания. Силата на подаване е голяма и има опасност от обратно връщане на детайла, ако той не се подава сигурно.

При фрезоването трябва да се прави разлика между периферно и челно фрезоване в зависимост от това, дали резците се намират на челната или периферната страна на инструмента.

Движения при рязане чрез снемане на стружки

Истинското (действителното) направление на движението на резеца се извършва по резултантната от движението на рязане и движението на пода­вал. В теорията на рязане тези две движения – между инструмента и детайла, трябва да се разглеждат относително едно спрямо друго.

Движението на рязане е собственото движение на резеца, което се извърш­ва в направление на рязането. При траектория на резеца по дъга движението на рязане е винаги тангенциално на тази траектория. Струж­ката може да се произведе или от движението на инструмента (напр. при щрайхмуси, банциги и др.), или от движението на детайла (напр. при стругове, ма­шини за фурнир и др.).

Движението за подаване се извършва в посока на подаването. Това е движение на детайла срещу инструмента (щрайхмус, абрихт и др.) или на инструмента срещу детайла (верижно-дълбачна машина, струг и др.).

Напречното движение или “врязването” е перпендикулярно на движе­нието на подаване и се извършва противоположно на него периодично, а не постоянно. Чрез напречното движение се определя дълбочината на обработ­ването, дебелината на снемания слой е. Напречното движение се осъществява чрез преместване на инструмента (напр. преместване на ножа на струга) или на детайла (напр. движението на масата на щрайхмуса).