Качество на обработваната повърхност

Качеството на повърхността на рязане се определя от вълнистостта, грапавостта и повреждането на кантовете. Извън разглеждането остава още отклонението от формата, което се появява вследствие вибрации на детайла поради неравномерното му и недобро водене или вследствие на провисване.

Вълнистостта (макрогеометричната неравност) се забелязва специално върху работната повърхност и е особено ясно изразена при периферно фре­зоване. Тя се определя чрез дълбочината на вълната t или чрез дължината на вълната s_M. Теоретично дължината на вълната s_M трябва да бъде точно толкова голяма, колкото и подаването на един зъб s_z. Практически обаче никога не работят всички ножове по една режеща окръжност. Най-често се среща нормалният случай. Поради това е целесъобразно да се работи с по-малко ножове, но с по-високи обороти, доколкото това е възможно от съотношението на якост между инструмент и машина. s_M може да се използва като показател за качеството на обработената повърхност.

По надолу се съдържа такива показатели. Общоприето е, че при s_M = 1 mm се получава сравнително добра повърхност при фрезоване. При бичене вълнистостта върху работната повърхност е видима посредством “браздите”, чието намаля­ване е в зависимост от подаването на един зъб s_z. Бразди, равни по размер на s_z, се образуват, когато всички зъби работят равномерно (идеалният случай). Такива, които са по-големи в сравнение с s_z (измерени в посоката на подаване), се образуват чрез неравномерното чапразене или чрез монтираните без на­клон триони, респ. чрез неправилно опънатите гатерни триони. Поради това подаването на един зъб може да бъде само ориентировъчна стойност в този случай за качеството на рязане. Такива показатели са препоръчани напр. от комисията за рационално (икономично) производство (AWF).

Качество на работата при фрезоване (с челна фрезмашина) на детайли за кутии

Качество на рязането при бичене [Sommer]

* За отстраняване на грапавостта е нужно да се фрезова слой.

Качество на рязане в зависимост от дълбочината на вълната t при пе­риферно фрезоване

Емпиричното уравнение за определяне качественото число при фрезоване е предложено от Pause. То съдържа всички фактори, които, влияят на вълнистостта. Pause различава следните качествени числа: f = 33 за грубо фрезоване, f = 100 за чисто фрезоване и f = 125 за фино фрезоване.

Грапавостта (микрогеометричните неравности) е забележима, особено върху повърхността на рязане, и се появява непосредствено под ножа. Тя се влияе главно от дебелината на стружката, скоростта на рязане, остротата на режещия ръб и ъгъла на рязане. Тези фактори при това влияят едновре­менно и върху вълнистостта. При много малка дебелина на стружката h от­делни влакна не се отрязват, напротив, те се прегъват, респ. изтласкват (особено в направлението на рязане АВА 0 – 90°), а при голяма дебелина на стружката h предварителното отцепване се увеличава (особено в направле­нието на рязане АВА 90 – 180°). Двата фактора увеличават грапавостта. Поради това дебелината на стружката h може да служи също и като показател за очакваната грапавост, т. е. за качеството на рязане, както това е направено напр. от Koberle ; h = 0,014 – 0,04 mm за фина чиста работа, h = 0,4 – 0,16 mm за чиста работа, h = 0,16 – 0,4 mm за груба работа.

Високата скорост на рязане υ намалява предварителното отцепване и заедно с това грапавостта. Освен това грапавостта е в зависимост още и от остротата на ножа, защото колкото той е по-тъп и изхабен, толкова по-неравна е повърхността на рязане. Върху грапавостта влияят още и други фактори, като структурата на дърве­сината, направлението на дървесните влакна, дървесната влажност и т.н. Например сухата дървесина стимулира предварителното отцепване, а влаж­ната дървесина – деформацията под режещия ръб. За измерването на гра­павостта съществуват съответни уреди, работещи на принципа на светлинното сечение или сянка, респ. пневматични измервателни уреди.

Повреждането (отчупването) на кантовете се среща особено много при фрезоване на тесни повърхнини, при направа на нутове и шлицове, при рязане с циркуляр и при други подобни процеси на снемане на стружка. Повреждане­то на кантовете е в зависимост от следните фактори. Направленията на рязане АВА 91 – 180° и АС 0 – 80° увеличават повреждането на кантовете толкова по-силно, колкото са по-близко до направлението на рязане А. Повреждането на кантовете се увеличава още и с увеличаване затъпяването на ножа, по-голямата дебелина на стружката и малката скорост на рязане. При рязане с циркуляр с увеличаване издаването на инструмента й над повърхността на детайла повреждането на кантовете е незначително при врязването на инстру­мента в него и по-голямо при излизането му от него. Повредите на кантовете са също показател за качеството на рязане, както това е дадено по надолу. Отнася се за показатели, които могат да се ползват само в случаи, когато кантовете са получени чрез фрезоване или бичене.