От: albena
Действителната сила Fe (досега не й е обръщано внимание) е силата, която трябва да се приложи непосредствено на режещия ръб за отделяне и деформиране на стружката и за осъществяване движението на подаване. Това е резултантната от силата на рязане Fs (по-надолу ще бъде разгледана подробно) и силата на подаване Fu .Тя е необходима за осъществяване на активното движение.
Силата на подаване Fu е силата, необходима за извършване движението на подаване (от съоръжението за подаване).
Силата за снемане на стружката Fs (силата на рязане) е силата, която е необходима да се приложи непосредствено на резеца за отделяне и деформиране на стружката върху инструмента . Тя е резултантната от силата на рязане Fs, нормалната сила FR и ударната сила Fa. В изключителни случаи тя може да се разложи на нормалната компонента Fn и компонентата на подаване Fυ.
Fs е силата на рязане;
FR – нормалната сила;
Fa – страничната сила на отблъскване;
Fυ – компонентата на подаване на силата;
Fn – нормалната компонента на силата.
Нормалната сила FR е действащата в основната посока на инструмента сила. Между другото тя се нарича също така сила на отблъскване или затягане.
Страничната сила на отблъскване Fa е онази сила, която действа против отблъскването на режещия ръб от посоката на подаване. Тя действа в линията на допиране на основната равнина на инструмента и равнината на рязане .
Компонентата на подаване Fυ е компонентата, която действа чрез инструмента в посоката на подаване. Тя не трябва да се смесва със силата на подаване Fu.
Нормалната компонента Fn е компонентата, която се прилага чрез инструмента и действа перпендикулярно на посоката на подаване.
Сила на рязане Fs е силата, която се прилага непосредствено на режещия ръб за отделяне и деформиране на стружката и заедно с това за извършване на движението на рязане в направлението на рязане. Тя е най-важната компонента на действителната сила Fe, респ. на силата за снемане на стружката, тъй като служи за определяне на необходимата мощност на рязане. Изчисляването на силата на рязане за един нож се извършва по Sommer :
Специфичното съпротивление ks е една константа на материала, която е зависима от условията на рязане и по-специално от дебелината на стружката. Стойностите й трябва да се определят от серия опити. При това се измерва силата на рязане Fs, което е възможно да стане само на специални стендове за опити. Една друга възможност е измерването на мощността на задвижване и съответно на преизчисляване на силата на рязане от мощността на рязане. Този метод е по-неточен в сравнение с измерването на силата на рязане. Определи ли се силата на рязане, се пресмята ks. Така получената стойност за ks се представя най-често графично като функция от дебелината на стружката h, респ. hm. Ако силата на рязане се раздели на дебелината на стружката в средата й hM, тогава се получава значението на kM.*
Установените ks стойности за най-важните дървесни материали и режими на рязане са дадени по-долу и могат да се използват в практиката – макар частично и като приблизителни стойности.
За гатерни триони специфичното съпротивление на рязане ks ≈ 4 kg/mm2, както това се вижда от опитните резултати на Bues .
При рязане с вериги могат да се използват с приближение стойностите за верижни фрези.
|
Дървесен вид |
Специфично съпротивление на рязане ks , kg/mm2 |
|
Мека дървесина (липа, окуме, елша и т.н.) |
0,5 – 1,0 |
|
Средно тежки дървесни видове (топола, орех и др.) |
1,0 – 1,5 |
|
Тежки широколистни дървесни видове (бреза, бук и др.) |
1,5 – 2,0 |
|
Фурнирнн плочи |
10 |
Стойностите на ks за периферно фрезоване, отнесени спрямо средната дебелина на стружката hm, (за e:d ≤ 1:8). При много голяма дебелина на снеманата стружка (e:d ≥ 1:8), напр. при направа на нутове е налице сравнително голямо триене по страничните задни повърхнини на инструмента.
За челно фрезоване могат да се използват с грубо приближение стойностите за пробиване . При фрезоване с вериги специфичното съпротивление на рязане по принцип е по-високо в сравнение с другите процеси на фрезоване, защото в отделните съединителни звена на веригите и в шлица се появяват увеличени сили на триене, а също така и поради това, че голяма част от рязането се извършва в направлението на рязане А.
В зависимост от твърдостта на дървесината стойностите на ks = 6 – 10,5 kg/mm2 [Walter].
|
Дървесен вид |
Направление на рязане |
ks , kg/mm2 при дебелина на стружката h, mm |
|||
|
h = 0,05 |
h = 0,10 |
h = 0,15 |
h = 0,25 |
||
|
Смърч |
А |
6,4 |
5,8 |
4,8 |
4,2 |
|
|
B |
5,0 |
3,2 |
2,3 |
1,6 |
|
|
C |
2,3 |
1,7 |
1,2 |
0,9 |
|
Елша |
А |
0,8 |
7,4 |
5,9 |
4,9 |
|
|
B |
5,5 |
3,6 |
2,6 |
1,6 |
|
|
C |
3,3 |
2,2 |
1,8 |
1,5 |
|
Бук |
А |
12,0 |
9,2 |
7,5 |
6,7 |
|
|
B |
5,6 |
4,2 |
3,3 |
2,6 |
|
|
C |
3,3 |
2,3 |
1,9 |
1,8 |
Стойностите за специфичното съпротивление на рязане при развиване на фурнир са в зависимост от дървесния вид, предварителната обработка и дебелината на фурнира и вероятно ks =0,1 – 8 kg/mm2; според Birett за пропарена дървесина, напр. ks = 0,2 kg/mm2. При развиване на фурнира има една особеност, изразяваща се в това, че поради силното триене в притискащата греда и задната повърхност на ножа стойностите на ks, се увеличават с увеличаване дебелината на фурнира.
При рязане на фурнир вероятно стойностите за специфичната сила на рязане са еднакви с тези при развиването.
Прочетена: 3612 пъти
Последна редакция 2011-02-21 10:10:15