Да върнем на природата това, което сме взели

Повишаването на цените на петрола и други фосилни енергоизточници, както и техния дефицит, все по-често поставят въпроса за замяната на традиционните горива с други. Биомасата е естествен продукт на фотосинтезата, която се извършва във всички растения под въздействието на слънчевото горене. Затова тя е продукт на Слънцето и самовъзобновяващ се източник на енергия. И по-специално отпадъчната биомаса е един от най-важните алтернативни източници на енергия. С развиването на дърводобива и дървообработването дървесните отпадъци могат все по-широко да се ползват като екологично чисти био-горива.

Дървесната биомаса може естествено да се възобновява. Биомасата е широкообхватно понятие и включва различни материали със скорошен биологичен произход, които могат да бъдат използвани като източник на енергия. Такива са дървесината, някои видове земеделска продукция, водорасли и други растения, както и остатъци от земеделие и от лесовъдство. Биомасата може да се раздели на по-конкретни термини в зависимост от крайното й предназначение: отопление, добив на електричество или транспорт. Енергийни системи на основата на биомаса, чрез които се добива топлина и електричество се наричат "биоенергия", а течните горива, които се използват за транспорта се квалифицират като "биогорива". Биоенергията може да се използва и за охлаждане, като се използват абсорбиращи охладители, които работят на същия принцип, 
както хладилниците. 

В много отношения биомасата може да се разглежда като форма на складиране на слънчева енергия. Енергията на слънцето се "улавя" при процеса на фотосинтеза на растенията. Биомасата съдържа големи количества складирана енергия, 
която все по-често започва да се използва за комерсиални цели. Биологичните източници на енергия са възобновяеми, лесни за съхранение, неутрални по отношение на въглеродния диоксид, което означава, че нямат негативен ефект върху климата. Биомаса са биологични отпадъци, като например остатъци от земеделие и лесовъдство, както и специално отглеждани органични енергийни култури, като например рапица или биогаз (метан).

Енергията от биомасата е многостранна в смисъл, че от нея може да се произвежда топлина, електричество или подходящо транспортно гориво. Горското и селскостопанството са неизчерпаема база от суровинни източници за добива на енергия. Енергийните култури, земеделските отпадъци, торовете, органичните фракции от общинските твърди отпадъци и каналната тиня са също много переспективни за добив на енергия от биомаса. Дървесината, най-големият източник на биоенергия, се е използвала хиляди години за производство на топлина. Но има и много други видове биомаса - като дървесина, растения, остатъци от селското стопанство и лесовъдството, както и органичните компоненти на битови и индустриални отпадъци - те могат да бъдат използвани за производството на горива, химикали и енергия. В бъдеще, ресурсите на биомаса може да бъдат възстановявани чрез култивиране на енергийни реколти, като бързорастящи дървета и треви, наречени суровина за биомаса. За разлика от други възобновяеми източници на енергия, биомасата може да се превръща директно в течни горива за транспортните ни нужди. Двата най-разпространени вида биогорива са етанола и биодизела.

Етанолът, който е алкохол, се получава от ферментирането на всяка биомаса, богата на въглехидрати, като царевицата, чрез процес подобен на този на получаването на бира. Той се използва предимно като добавка към горивото за намаляване на въглеродния моно-оксид на превозното средство и други емисии, които причиняват смог. Биодизелът, който е вид естер, се получава от растителни масла, животински мазнини, водорасли, или дори рециклирани готварски мазнини. Той може да се използва като добавка към дизела за намаляване на емисиите на превозното средство или във чистата му форма като гориво. 

Биодизела може да се добие от соево, палмово, рапично, слънчогледово, царевично масло, животински и растителни мазнини, отпадни кухненски мазнини чрез преестерификация, както и от талаш и други дървесни отпадъци, микро-водорасли, селскостопански растителни остатъци чрез пиролиза. Пиролизата е процес на получаване на течни и газообразни горива при температури 500-800 C при силен кислороден дефицит. Остатъкът е активен въглен. Производството на биогорива (биодизел, биоетанол, биогаз) е най-добрата възможност за смекчаване на екологичните вреди от горива на петролна основа. Биодизел и биогорива най-често се произвеждат от естествено възобновяеми източници (енергийни култури) и отпадъци от тях, които емирират нетно по-малко парникови газове. Предимствата на биогоривата са безспорни, не съдържат сяра и не създават опасност от киселинни дъждове, разграждат се бързо биологично, отделят малко вредни емисии, използването им подобрява качеството на живот и намалява риска от ракови заболявания. 
Топлината може да се използва за химическото конвертиране на биомасата в горивно масло, което може да се използва като петрол за генериране на електричество. Биомасата може също така да се гори директно за производството на пара за електричество или за други производствени процеси. В един работещ завод, парата се улавя от турбина, а генератор я конвертира в електричество. В дървесната и хартиена промишленост, дървения скрап понякога директно се поема от парните котли за произвеждането на пара за производствените процеси ии за отоплението на сградите им. Някои заводи, които се захранват с въглища, използват биомасата като допълнителен източник на енергия във високоефективни парни котли за значително намаляване на емисиите. 

Може да бъде произведен дори газ от биомаса за генериране на електричество. Системите за газификация използват високи температури за обръщане на биомасата в газ (смес от водород, въглероден моно-оксид и метан). Газът задвижва турбина, която е подобна на двигателя на реактивния самолет, с тази разлика, че тя завърта електрически генератор, вместо перките на самолета. От разлагането на биомасата в сметищата също се произвежда газ - метан, който може да се гори в парен котел за произвеждането на пара за генериране на електричество или за промишлени цели.

Новата технология би могла да доведе до това да се използват химикали и материали на био основа, за да се произвеждат продукти като антифриз, пластмаса и лични вещи, които сега се правят от нефт. В някои случаи тези продукти може да са напълно био-разградими. Въпреки, че технологията за въвеждането на химикалите и материалите на био основа на пазара е все още в разработване, потенциалната полза от тези продукти е голяма.