Поливинилхлорид (ПВХ)

Мономерният винилхлорид се получава от ацетилен и хлороводород. Полимеризацията се извършва във воден разтвор и е от емулсионен или суспензионен тип. Непреработеният ПВХ е бял прах без миризма и вкус, физиологично безвреден, незапалим, термопластичен. Емулсионните полимеризати съдържат остатъци от влагания емулгатор, поради което изделията от тях имат повишено водопоглъщане и склонност към помътняване. Суспензионните полимеризати се преработват по-трудно, но отсъствието на емулгатори ги прави по-устойчиви на вода. От ПВХ могат да се произвеждат чисти, кристалноясни, прозрачни изделия. Прахообразният ПВХ се получава с различна степен на полимеризация. Полимеризатът се означава като твърд ПВХ поради якостта му. Чрез смесване с пластификатори се получава мек ПВХ, който наподобява гума. Ако към ПВХ прахообразен се прибавят вещества, които отделят газове, след обработка се получава порест продукт - клетъчен ПВХ. Твърд поливинилхлорид (ПВХ-Т). Търговски наименования екадур, децелит-Н, гьолцалит, винидур, тровидур, хосталит (Германия). Освен суспензионните и емулсионните полимеризати на твърдия ПВХ се произвеждат и съполимеризати от тези типове винилацетат. Блендите са полимеризатни смеси, напр. хлориран полиетилен, който в сравнение с чистия ПВХ се отличават с по-висока якост на удара и устойчивост на остаряване. Получените от прахообразния ПВХ полуфабрикати или готови изделие са твърди, рогообразни. Без пигменти, под влияние на прилаганото налягане и температура изделията придобиват тъмножълт до кестеняв цвят. Всички цветни тонове, получени с пигменти, са непрозрачни. От суспензионните полимеризати обаче могат да се изготвят прозрачни, безцветни или цветни изделия от ПВХ. Твърдият ПВХ е физиологически безвреден. Той е устойчив на повечето концентрирани киселини и основи, различните органични съединения (бензин, низши алкохоли, минерални масла, масла и мазнини). Не е устойчив на етер, ароматни въглеводороди, хлорирани въглеводороди, естери и кетони. Той няма миризма и вкус и не влияе върху вкуса на хранителните продукти, с които се е намирал дълго време в допир. Твърдият ПВХ, вкаран в пламък, гори, но след изваждане се самоизгасява. Настъпилото при това въздействие химично разлагане предизвиква отделяне на хлороводород. Най-важните физични свойства (при 20°С) са характеризирани с ориентировъчните стойности, поместени на табл. 3/4. Твърдият ПВХ се преработва много добре. Употребяват се същите инструменти, както при преработването на леки метали. Формоването на твърдия ПВХ е възможно чрез пресуване при температура 130°С, дълбоко изтегляне и др.; освен това той може да се заварява.