ДЕФЕКТИ, ПОЛУЧАВАНИ ПРИ НЕПРАВИЛНО СУШЕНЕ НА ДЪРВЕСИНАТА

Най-често срещаните дефекти при сушенето на дървесината са свързани с нейното оцветяване, измятане, колабиране, вътрешни и външни пукнатини. Причините за тези явления могат да се търсят в структурата на дървесината или в неправилното провеждане на процеса на сушене. Не може да се влияе на структурните особености на дървесината (това се отнася предимно до вътрешните напрежения, които имат различна абсолютна стойност).

Тяхното неблагоприятно влияние може да се избегне до голяма степен чрез прилагането на меки режими на сушене. Често се появяват дефекти в дървесината поради това, че не се вземат под внимание нейните конкретни свойства. Това става най-често при формалното пренасяне на режимите от един към друг сушилен цикъл. Това са частичните дефекти, появяващи се при сушенето. Те ще бъдат обект на следващото изложение.

Почти всички промени на цвета при сушенето на дървесината се дължат на изменение на химичния й състав (напр. на въглехидратите и лигнина, респ. на оксидацията на дъбилните и багрилните вещества). По-рядко те се дължат на гъбни нападения. Изменения на цвета, при които дървесината се обагря в нов тон, обикновено не се причисляват към дефектите на сушенето (напр. буковата дървесина добива червенокафяво оцветяване). Наличието на ивици или отделни петна се смята като дефект на сушенето, когато оцветяването е проникнало в дълбочина на дървесината.

Подобни оцветявания се срещат особено често при богати на пентозани дървесни видове (широколистните). Тяхното сушене трябва да се извършва поне през първия период на процеса (до извличането на свободната влага) при температури пои 60°С . Понижаването на качеството, изразено в измятане, изкривяване или усукване, се дължи на нееднородната структура на дървесината или на много интензивното сушене.

Витораслата дървесина и дъските или талпите с нееднородно ядро трябва да се сушат при меки режими, разделителните летви да са поставени по възможност на малки отстояния, а цялата фигура да се притиска по време на сушенето. Най-често срещаните на практика дефекти са пукнатините и т. нар. клетъчен колапс. И двете явления се дължат на бързото отдаване на влагата от отделни части на дървесината.

Пукнатините се причиняват от опънови напрежения, които са с по-голяма стойност от якостта на опън в напречно направление. Клетъчният колапс се изразява в смачкване на клетъчните стени във вътрешните слоеве на дървесината, без да се получи разкъсване на тъканите. Към клетъчен колапс са склонни дървесни видове с висока плътност и относително тесни дървесни пори. Те се сушат при меки режими и много бавно .

Появата на пукнатините може да се предотврати чрез вземане на силови проби от изсушавания материал. За целта от специален пробен образец, поместен във фигурата, се вземат ежедневно 2 - 3 силови проби с широчина 25 - 35 mm (по възможност на 250 до 500 mm от челото на пробния образец). Силовата проба се назъбва . При дебелина на дървесината < 40 mm се изрязват минимум два зъба, а при дебелина -40 mm - най-малко 3 зъба. Ако отделните слоеве се огънат веднага навън, това означава, че външните слоеве на дървесината са подсъхнали поради острия режим много бързо и са подложени на опън от вътрешните слоеве . Ако зъбците се огънат навътре, това означава, че се е появило застрашително втвърдяване на външните слоеве на дървесината.

Външните слоеве образуват нещо като твърда обвивка върху съсъхващото се средно ядро . Ако сушенето продължи при неизменни условия, ще се получат неизбежно невидими вътрешни пукнатини .

Всяко предприятие трябва да се стреми към снижаване на разходите за сушене. Ако сушилнята е съоръжена със съвременни средства за измерване, контрол, управление и регулиране, разходите могат да нараснат само при неправилна технология или влошено състояние на инсталацията. Установени са три основни пункта на изследване, които сочат винаги нови пътища за увеличаване капацитета на съоръженията. Става дума за състоянието на инсталацията, разхода на топлина и циркулацията на сушилния агент.