Статии

Сили на рязане

От: albena


Действителната сила Fe (досега не й е обръщано внимание) е силата, която трябва да се приложи непосредствено на режещия ръб за отделяне и деформиране на стружката и за осъществяване движението на подаване. Това е резултантната от силата на рязане Fs (по-надолу ще бъде разгледана подробно) и силата на подаване Fu .Тя е необходима за осъществяване на активното движение.

 

Силата на подаване Fu е силата, необходима за извършване движението на подаване (от съоръжението за подаване).

Силата за снемане на стружката Fs (силата на рязане) е силата, която е необходима да се приложи непосредствено на резеца за отделяне и деформи­ране на стружката върху инструмента . Тя е резултантната от силата на рязане Fs, нормалната сила FR и ударната сила Fa. В изключителни случаи тя може да се разложи на нормалната компонента Fn и компонентата на подаване Fυ.

Fs е силата на рязане;

FR – нормалната сила;

Fa – страничната сила на отблъскване;

Fυ – компонентата на подаване на силата;

Fn – нормалната компонента на силата.

 

Нормалната сила FR е действащата в основната посока на инструмента сила. Между другото тя се нарича също така сила на отблъскване или затягане.

Страничната сила на отблъскване Fa е онази сила, която действа против отблъскването на режещия ръб от посоката на подаване. Тя действа в ли­нията на допиране на основната равнина на инструмента и равнината на рязане .

Компонентата на подаване Fυ е компонентата, която действа чрез инструмента в посоката на подаване. Тя не трябва да се смесва със силата на подаване Fu.

Нормалната компонента Fn е компонентата, която се прилага чрез ин­струмента и действа перпендикулярно на посоката на подаване.

Сила на рязане Fs е силата, която се прилага непосредствено на реже­щия ръб за отделяне и деформиране на стружката и заедно с това за извърш­ване на движението на рязане в направлението на рязане. Тя е най-важната компонента на действителната сила Fe, респ. на силата за снемане на струж­ката, тъй като служи за определяне на необходимата мощност на рязане. Изчисляването на силата на рязане за един нож се извършва по Sommer :

Специфичното съпротивление ks е една константа на материала, която е зависима от условията на рязане и по-специално от дебелината на стружката. Стойностите й трябва да се определят от серия опити. При това се измерва силата на рязане Fs, което е възможно да стане само на специални стендове за опити. Една друга възможност е измерването на мощността на задвижване и съответно на преизчисляване на силата на рязане от мощността на рязане. Този метод е по-неточен в сравнение с измерването на силата на рязане. Определи ли се силата на рязане, се пресмята ks. Така получената стойност за ks се представя най-често графично като функция от дебелината на стружката h, респ. hm. Ако си­лата на рязане се раздели на дебелината на стружката в средата й hM, тогава се получава значението на kM.*

Установените ks стойности за най-важните дървесни материали и ре­жими на рязане са дадени по-долу и могат да се използват в практиката – макар частично и като приблизителни стойности.

За гатерни триони специфичното съпротивление на рязане ks ≈ 4 kg/mm2, както това се вижда от опитните резултати на Bues .

При рязане с вериги могат да се използват с приближение стойностите за верижни фрези.

Дървесен вид

Специфично съпротивление            на рязане ks , kg/mm2

Мека дървесина (липа, окуме, елша и т.н.)

0,5 – 1,0

Средно тежки дървесни видове (топола, орех и др.)

1,0 – 1,5

Тежки широколистни дървесни видове (бреза, бук и др.)

1,5 – 2,0

Фурнирнн плочи

10

Стойностите на ks за периферно фрезоване, отнесени спрямо средната де­белина на стружката hm,  (за e:d ≤ 1:8). При много голяма дебелина на снеманата стружка  (e:d ≥ 1:8), напр. при направа на нутове е налице сравнително голямо триене по страничните задни повърхнини на инструмента.

За челно фрезоване могат да се използват с грубо приближение стой­ностите за пробиване . При фрезоване с вериги специфичното съ­противление на рязане по принцип е по-високо в сравнение с другите процеси на фрезоване, защото в отделните съединителни звена на веригите и в шлица се появяват увеличени сили на триене, а също така и поради това, че голяма част от рязането се извършва в направлението на рязане А.

В зависимост от твърдостта на дървесината стойностите на         ks = 6 – 10,5 kg/mm2 [Walter].

Дървесен вид

Направление на рязане

ks , kg/mm2 при дебелина на стружката h, mm

h = 0,05

h = 0,10

h = 0,15

h = 0,25

Смърч

А

6,4

5,8

4,8

4,2

B

5,0

3,2

2,3

1,6

C

2,3

1,7

1,2

0,9

Елша

А

0,8

7,4

5,9

4,9

B

5,5

3,6

2,6

1,6

C

3,3

2,2

1,8

1,5

Бук

А

12,0

9,2

7,5

6,7

B

5,6

4,2

3,3

2,6

C

3,3

2,3

1,9

1,8

Стойностите за специфичното съпротивление на рязане при развиване на фурнир са в зависимост от дървесния вид, предварителната обработка и дебелината на фурнира и вероятно ks =0,1 – 8 kg/mm2; според Birett за пропарена дървесина, напр. ks = 0,2 kg/mm2. При развиване на фурнира има една особеност, изразяваща се в това, че поради силното триене в притискащата греда и задната повърхност на ножа стойностите на ks, се увеличават с увелича­ване дебелината на фурнира.

При рязане на фурнир вероятно стойностите за специфичната сила на рязане са еднакви с тези при развиването.

Прочетена: 3611 пъти

Последна редакция 2011-02-21 10:10:15