Твърди сплави

Твърда сплав  с означение НМ е материал, получен по мето­дите на праховата металургия (синтероване), най-често на волфрам-карбидна база. Понастоящем това е най-твърдият режещ материал, който се използва в дървообработващата промишленост. Твърдосплавният материал собствено не е стомана и притежава други качества; голяма естествена твърдост (не се закалява), голяма чувствителност към удари. Поради това резците от твър­да сплав трябва да се пазят от удари и да се поддържат грижливо.

Ударите действат и тогава, когато в дървесината има метални чужди парчета или други подобни, а също така хлабави или много твърди чепове, напр. при об­работката на смърчова дървесина. По същите причини инструментите с твърдосплавни зъби могат да се използват само при машини с незначително биене на шпиндела, без вибрации, добро водене на инструмента и висока прециз­ност. Те най-често са споени инструменти (зъби от твърда сплав, споени вър­ху основа от стомана).

Съобразно възможностите за използване твърдорежещата сплав се подразделя на три групи, които се делят по-нататък в сортове. Главна група Р (с познавателен цвят – син) за материали със снемане на дълги стружки М (с познавателен цвят – жълт) за материали, обработвани с дълги и къси стружки, и K (с познавателен цвят – червен) за материали, обработвани с къси стружки. Опитите са показали, че за дървообработващата и мебелната про­мишленост най-подходяща е предимно главната група K .

Видове твърди сплави на главната група К от “Harith” и използването им в дърво­обработващата промишленост (V = използване с предимство, S = само в специални случаи)

При използване на твърдата сплав трябва да се спазва и условието резецът да не бъде така остър, както при стоманата (качество на рязането). Износоустойчивостта му е значително по-висока – в зависимост от процеса на рязане от 10 до 50 пъти повече в сравнение със стоманата. Твърдосплавните инструменти са предпочитани при рязане на материали с абразивно действие (ПДЧ и ДВП) и не са толкова подходящи за рязане на мека дърве­сина. Разбира се, трябва да се вземе под внимание икономичността на работа, която може да се постигне чрез достатъчно големи партиди, респ. серии. По-малкият брой детайли най-често може да се обработва икономично също и с по-евтини стоманени инструменти при задоволителна трайност.

Най-важните свойства на някои твърди сплави са дадени в таблицата по долу, съпоставени с тези на стоманата. Скоростта на рязане при твърда дървесина и шперплат би трябвало да бъде υ = 40 – 80 m/s, на твърди ПДВ и слоеста дър­весина υ = 40 – 60 m/s, на ПДЧ υ = 50 – 90 m/s, на престофол υ = 30 – 40 m/s, на термопластмаси υ = 5 – 25 m/s, на фенолни пластмаси, шпрелакарт и глакрезит υ = 5 – 10 m/s [43]. Тези стойности не са валидни за челни фрези. Ъгълът на заостряне трябва да бъде непременно.

Свойства на твърдите сплави и стоманата [Sommer]